Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.09.2008 04:08 - Дърветата танцуват
Автор: diospiros Категория: Хоби   
Прочетен: 2983 Коментари: 6 Гласове:
2



                     Феята на сапунените балончета живее в големия и шумен град. Нейната ваканция вече остана в лятото и сега тя разказва своите пъстроцветни приказки на градските деца. Без шарената и и весела компания ми е малко самотно и тъжно. Нали сме феи съвременни, обменяме вълшебства по мобилните телефончета, дето изглеждат като току що откъснато цвете.

                     И топлото време пое на някъде  след лятото. Тази вечер е много студена и не се разхождах дълго по Млечния път. Побързах да се смаля толкова, че да мога да вляза в ухото на едно малко момченце и да му нашепна най-хубавия сън. Сънят носи отмора, но и лекува душата. Гошко, така се казваше момчето, вече сам беше разтворил вратите на съня и явно бързаше да сънува. Спрях се тихичко да го подслушам неговия сън. Познавам това момченце от като беше на седем годинки, сега е вече на девет, но никак не му се иска да порасне. Той още си има своите въображаеми приятели. Неговият нов приятел е едно малко обло камъче, с което обича да разговаря.

                    Я, тихо! Ш-ш-шт. Май момчето е пораснало – то сънува своята принцеса. В съня му е лято. Пада топъл здрач. Толкова е тихо, че чувам вълните и шепота на морския бриз. Момчето е в морската градина, някъде близо до морето. То обича морето и кули от пясък обича да строи. Малко е странен, мечтател, не го привличат мъжките игри. То обича да свири и може музика да твори. Щастлив е. Грее. До него, със него, момиче върви. Извива се вятър и в здрача люлее дърветата стари. Момчето спира и дълго в клоните им се взира:

                     - Виж, Ина, как в такт, в синхрон се люлюеят! Заедно...

                     - Ти си откачен! – каза тя. И сериозна беше. Тя не усещаше магията на момента… а той я боготвореше…

                     - Дърветата също си говорят, Ина, както ние с теб сега. – и в думите му беше скрита топлина. – Аз много пъти съм ги слушал, седнал на сянка, ей така.

                     Ина го погледна с много смях в очите и с малко хладина:

-         Знаеш ли, любими – топка сладолед, купи ми!

                     Аз, безмълвна до този миг, изтръпнах – в Снежната царица е влюбено момчето! Тя е идеална. Никога не греши. Тя е най-добрата и най-красив е нейният свят. Не приема другите такива, каквито са, а все и се иска да прави с тях чудеса. Тя не казваше: „Влюбена съм в теб”, а говореше: „Ще те подкрепям, щом съм те допуснала до мен”. А на момчето – изгаряше влюбеното му сърце… Ех, как не мога в средата на съня да се появя, закъсняла съм… Ето сега той ще я целуне и тя е доволна… завинаги ще остане във нейната власт… Обичам го това момче! Трябва нов сън да му измисля, трябва да повярва, че има и други по-топли светове.




Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. iliada - Поздравления
20.09.2008 08:09
ЗА ХУБАВИЯТ ПОСТИНГ!
Пожелавам ти да прекараш живота си в топъл и наситен с любов свят!
цитирай
2. diospiros - :) Благодаря!
23.09.2008 13:06
Трудничко е , но трябва да си го създадем този хубав топъл свят...
цитирай
3. nikitabg - ..топъл свят..:-)))
23.09.2008 14:14
.....Светът е свят..и колкото да любим..
..и колкото да плачем и скърбим....като деца в гора ще се загубим...щом за ръцете ний не се държим...е казал един голям поет....
цитирай
4. diospiros - :) nikitabg , привет!
24.09.2008 22:22
Дамян Дамянов - любим поет! Наистина неповторим!
Да, светът е топъл, когато не си сам :)
цитирай
5. cvetnica - Благодаря ти!
27.10.2008 11:21
Човек се чувства различно,когато прочете приказка!
цитирай
6. diospiros - Нали!
29.10.2008 01:10
Приказките са доста трудно нещо - не ти ли ги нашепне феята на сънищата, нищо не се получава...
Те съхраняват децата у нас и ни спасяват от остаряване ;)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: diospiros
Категория: Хоби
Прочетен: 52468
Постинги: 7
Коментари: 24
Гласове: 713
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031