Вместо посвещение:

Има хора, които носят светлината в себе си,
а дори не си дават сметка за това,
хора, които могат да бъдат щастливи,
но сами не си позволяват това...

Имам приятел, който незнайно как,
но успя да върне живота в душата ми ,
върна и усмивката, надеждата
и вярата, че светът може да бъде по-добър...

Той много ми напомня за някого,
поразителна е приликата,
поразителна е силата на светлината, която излъчват!

          Можеше с часове да стои в градината между корените с натежали по тях червени огромни домати и месести чушки. Наблизо висяха краставиците, ухаеше на зеленина и зреещи плодове. Имаше мъничко столче, на което сядаше, цял се скриваше между зеленчуците и наблюдаваше. Гледаше тихичко приседнал, а очите му се усмихваха.
          Децата с любопитство го заобикаляха, изсипваха се направо от улицата - прашни, шумни, с раздърпани дрешки.
           - Дядо, пак ли се криеш тук!
           - Виж сега - казваше, сякаш им разкриваше някакво тайнство и те утихваха, беше сладкодумен, слушаха го - гледай как излизат! Правят кълбо напред, кълбо назад, за малко поспрат и мижат от слънчев лъч, разтъркват очички и литват към росата да ги измият. Крилцата им са златни, блестят на слънцето като разтопени капки злато. Полетели са отрано още с първото трепване на слънчевите ресници зад баирите. Сега цъфти слънчогледа, слънчевото цвете. Виж ги, златни се връщат, целите посипани в жълтоярък прашец, тупват на прилетната дъска, като огромни тежки дъждовни капки. Носят нектар.
             Така разказваше за пчелите - те бяха неговият живот. Сам майстореше къщичките им. Сандъците правеше от чам, можеха да устоят на времето, капаците - от топола, за да са леки, бяха дълбоки, изглеждаха като покриви на истински къщи. После си ги рисуваше сам. Какъв мечтател беше само! Неговото селище на пчелите наброяваше повече от шейсет къщички, беше разположено на самия бряг на Янтра. 
             Голямата му мечта беше да отлее една мечка. Беше майстор, строеше истински къщи, имаше златни ръце. Някога, във войната, беше правил войнишки паметници - фигури на войници с пушка в ръка и своеобразни мозайки с картата на България. Много се гордееше с това. Искаше само да отлее една мечка и един лъв. Мечката е горско животно, символ на нашите гори. Често поразяваше пчелините. Плашеше я само коса, забита надолу с дръжката насред пчелина. Сигурно и тя вярваше в образа на смъртта, носеща коса. Та неговата мечка щеше да е изправена на задните си лапи, от устата и щяха да излизат пчели, а с предните си лапи тя щеше да се пази, сякаш от тях. А лъвът - лъвът също щеше да е необичаен кошер, с едната си предна лапа трябваше да е стъпил върху атомна бомба...
              Такъв беше - невероятен мечтател и фантазьор! Разговаряше с пчелите и гълъбите. Гълъбите бяха заселили целия таван на къщата. Той беше способен да отгледа малките на гълъб, отнесен от ястреб. Топлеше ги в шепите си - такива едни малки, голи, обречени пилета...Дълго дъвчеше житни зърна, да станели на кашичка и с нея пълнеше малките човчици. В работилницата си им правеше гнезда, там през зимата гореше печка и беше топло. Каква радост изпитваше, когато поникнеха първите им перца! А когато литнеха - очите му се смееха. Обичаше да слуша песента им.
               Той чуваше музиката, тя живееше в него. По стените на работилницата му висяха много гъдулки, правеше ги една след друга с много любов. Но те не искаха да свирят. Това го натъжаваше, но не се отказваше - отначало започваше следващата гъдулка. 
                Носеше невероятна душа. Около него винаги цареше спокойствие и радост. Неволите и грижите в живота не го сломяваха, не го караха да се затваря за света. Домът му грееше! Той можеше да накара всекиго да се усмихне! 
               Винаги, когато излизах от дома му, от моя дом, до малката портичка в градината ме изпращаше един тигър от камък с остри зъби в зейналата му уста, с предната си лапа затискаше съборена на земята сърна с ей такива очи... А след мен винаги тичаха две дребни и вечно лаещи кученца...

Поздравявам Ви за блога. Вашият е рядък пример, в който "денят се познава от сутринта".

Привет, привет!

...ааа, какво вещае сутринта? ;)